Докато стопанинът не получи достатъчно високи цени при реализирането на продукцията си, никакви субсидии не могат да компенсират фермерите
22/08/2011 21:54 | Капитал и Дневник
     Добре известна истина е, че преговорите за земеделието по време на предприсъединителния процес към Европейския съюз се водеха без нужните предварителни проучвания и без виждане какво искаме от ЕС, за да станем конкурентоспособни като тях.

Това сляпо включване към напредналото европейско земеделие доведе до доста нерадостни резултати, меко казано, за нашето земеделие. И въпреки че вината си беше изцяло наша, породи доста силно изразен евроскептицизъм. Както в годините преди присъединяването към ЕС, така и след 2007 г. земеделието ни не отбеляза никакви признаци на прогрес (виж диаграма 1).

Дори и тогава, когато в този сектор се вляха три пъти повече пари (от 300 млн. на 900 млн. лв.) отрасли като животновъдството, овощарство и зеленчукопроизводството продължаваха да бележат упадък. А зърнопроизводството, където отидоха основната част от субсидиите, също продължава да изостава от Европа и все още не е достигнало равнището от 1990 г. (диаграма 2 илюстрира тези тъжни факти).

Сега в Европейския съюз широко се дискутира въпроса с евросубсидиите за земеделието за програмния период след 2013 г. Нашето Министерство на земеделието и храните също вече се включи. Не бих искал да влизам в подробности по този първи вариант на позицията. Основното наше искане е да бъдем изравнени със старите членове на ЕС. В това искане има много основания, но то не решава нашия проблем.

В една каца без дъно колкото и вода да наливаш, тя няма да се напълни. Ние все още не сме си отговорили на въпроса защо увеличените субсидии през последните години не повлияха за подобряване на хала на земеделието. Причините са много, но най-важните се крият в

липсата на организиран пазар на земеделските продукти***

на угоените животни, на млякото, на плодовете, на зеленчуците, дори на зърното, където българските производители са по-едри дори от Европа и САЩ (виж таблица 1, данните са от 2007 г.). Цислата показват, че у нас 78% от използваните земеделски площи са в стопанства със средни размери над 6000 декара, докато в ЕС това число е 2500 дка.

Групата с обработваема земя над 10 000 дка има средни площи над 24 000 декара (38% от използваните земеделски площи), тоест те са два пъти по-едри от групата най-доходни в САЩ, които имат средно по 12 000 дка и заемат само 16% от земята.

В ЕС по данни на Евростат животните (приравнени към животински единици - ЖЕ) средно за целия съюз са по 90.5 ЖЕ на 1000 дка, а в стопанствата над 1000 дка са 56.2 ЖЕ. В България обаче имаме по 32 ЖЕ средно на 1000 дка и само по 6 ЖЕ в групата на едрите с над 1000 дка обработваема площ. И животните в страната продължават да намаляват.

При тази съществена разлика между нас и стара Европа (ЕС-15) е ясно, че

използваните стимули не могат да бъдат еднакви

Когато Европа прилага единни плащания на единица площ, тя практически подпомага всички - и производителите на зърно, и животновъдите, защото животните са сравнително добре разпределени между едри и дребни стопани. Разликата между средните нива от 90 ЖЕ и 56 ЖЕ в 15-те стари страни членки не е съществена, защото и 56 ЖЕ на 1000 дка са достатъчни да се произведе нужното мляко и месо. Докато при нас 6 ЖЕ в едрите стопанства, които вземат лъвската част от субсидиите, водят до мизерните 29 кг месо и 177 кг мляко на човек.

За мене това е

основният проблем, който трябва да поставим при приемането на новите правила за субсидии след 2013 г.

Още повече че същата е ситуацията с животните и при други от новите членове на съюза като Румъния. Примерът с животните важи и при производството на плодове, зеленчуци, въобще за интензивните отрасли на земеделието.

Ето защо предлагам да потърсим съюзници сред другите нови членове, т.нар. ЕС-12 и да поставим въпроса за ефективното стимулиране на интензивните отрасли в земеделието - нещо, което досега не е правено и не се предвижда в новите предложения, дискутирани в отделните страни и от Брюксел. За нас обаче стимулирането на интензивните отрасли е от жизнено значение.

Постав


0 Коментарa


Коментирай
Име*
Коментар*