Проф. д-р Васил Николов изпълнителен директор на ИАСРЖ :България притежава една от най-богатите генетични банки на селскостопански животни в Европа.
28/11/2012 18:15 | noa.bg
     България притежава една от най-богатите генетични банки на селскостопански животни в Европа. Една от причините за това е доброто наследство от селекционната дейност на развъдните станции през втората половина на м. век. Втората е фактът, че България запази държавната собственост върху своята банка за генетичен материал от различни породи селскостопански животни, което значително улеснява дейността както финансово, така и организационно.проф.д-р Васил Николов, директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството /ИАСРЖ/. В момента в националната генетична банка се съхраняват над 3 млн. дози семенна течност на 405 бика от 33 породи и 7300 дози от 23 коча, принадлежащи към 10 автохтонни породи.
Отскоро от тази генетична банка заделяме по хиляда дози, които остават неприкосновен запас, който да се използва от идните поколения – пояснява проф. Николов. – В момента имаме по 1000 дози от животно, които разделихме на по 500 броя в две хранилища – в станцията ни в София и в Сливен. А при тези животни от миналото, от които сме заварили по-малко дози, всичките са влезли в неприкосновения запас, отново разделени в двете хранилища. Това е необходимо за т. нар. биологична сигурност на животновъдството.
Притежаването на над 3 млн. дози генетичен материал от селскостопански животни е наистина уникално богатство, уверява професорът. За сравнение посочва примери от други държави в ЕС, където в частни станции за изкуствено осеменяване или научни институти се пазят едва по 5 дози от коч, по 10 дози от бик... Просто несравними величини. Съхраняването на генетичен материал в течен азот при минус 196 градуса струва скъпо и не е изгодно за частните институции, обясни проф. Николов.
Човешките потребности в селекцията се променят с времето – казва ученият. – Допреди 5-7 години ние искахме от кравите да дават много мляко. Днес сред водещите страни в света в областта на селекцията само за 4 от тях количеството на млякото е най-важният признак. В останалите страни селекцията преминава от млечност към селекция по признак съдържание на протеин в млякото. Трябва да знаем, че правейки усилена селекция по едни определен признак, намаляваме репродуктивната способност и въобще жизнеспособността на говедата. Един пример ви давам. Имаме автохтонна порода родопско късорого говедо, при която средната продължителност на живота е над 15 г. А при селекционираните високопродуктивни крави от черношарената порода например продължителността на живота е едва 4-5 години. Днес, след като сме достигнали определени предели на продуктивност, ние отчитаме, че това е грешка и искаме да се върнем назад. И тогава се обръщаме към националния генетичен резерв, събиран в продължение на повече от 30 години. Там съхраняваме тази естествена наследственост на животинските видове, за да може, когато поискаме, да се върнем към стари признаци, стари приоритети, да черпим от нея. И това вече се случва в наши дни. Твърде популярно става биологичното отглеждане. А селекционираните от нас породи през последните десетилетия, отглеждани в железобетонни сгради, не са пригодни за такова екстензивно отглеждане. Затова е необходимо да се върнем към по-старите им характеристики, към гените на автохтонните породи. Днес ние не знаем какви качества в животните ще търсят идните поколения. Затова е нужно да опазим за тях цялото това богато генетично наследство.


0 Коментарa


Коментирай
Име*
Коментар*