Ухапани от оси, стършели и влечуги овце погрешно се свързват със заболяването син език


Синият език (СЕ) е трансмисивно вирусно, неконтагиозно заболяване по домашните и дивите преживните животни (говеда, овце, кози, биволи, сърни и елени), предавано чрез кръвосмучещи насекоми-куликоиди. Инфектирането става само след кръвосмучене от тези насекоми, които преди това са хапали заразено преживно животно. Не може да се осъществи заразяване с храна, вода и по въздуха. Месото, млякото, труповете и транспортните средства не са фактор за разпространението на СЕ. Хората са абсолютно невъзприемчиви към тази инфекция. Болестта се характеризира с треска и възпаление на лигавиците, копитния венец, сърдечния и скелетните мускули. Езикът е едематизиран, изпълва устната кухина, често с мораво син цвят (“син език“) .Характерни са ерозиите в устната кухина, отоците на главата, ушите, клепачите, и субмандибуларното прострнство. Установени са до сега 27 серотипа на вируса, като всеки от тях предизвиква специфичен доживотен имунен отговор, който не предпазва животните от инфекция с останалите типове. В района Средиземноморието циркулират серотипове 1, 2, 4, 9 и 16, а през 2006-2011 г.в Западна и Централна Европа бе разпространен серотип 8, който се появи и в Южна Испания и Италия. Клиничните признаци най-често се наблюдават при овцете.
На 30 юни 2014 в с. Мандрица (на 8 км от гръцката граница), Хасковска област бе установен син език по преживните животни, серотип 4. Предишните епизоотии са през 1999 и 2001 г- серотип 9. До края на октомври заболяването се разпространи в цяла България- 2 322 засегнати селища във всички 28 области, като техният брой е от 362 селища в Кърджалийска област до 19 в Плевенска. Умират около 37 000 овце и 300 говеда. Обхванати са всички региони. Засягат се предимно овцете като заболеваемостта е от 8 до 15%, а смъртността от 3 до 6% ( два до три пъти повече в сравнение с епизоотията през 1999 г) . Клиничните признаци са много добре изразени (в сравнение с 1999). След по-малко от един месец заболяването бе установено и в Македония- 206 епизоотични огнища. В Хърватска СЕ е установен в 82 населени места на 5 области. В Сърбия СЕ е регистриран на 30 септември (3 месеца след България)- 644 епизоотични огнища в 16 области, заболели 206 говеда (38 умрели) и 2091 овце (1013 умрели- около 50%, леталитет). В Румъния СЕ е регистриран в началото на август 2014. Синият език обхвана и територията на почти цяла Гърция. Във всички посочени държави ваксинацията не е задължителна, тя е по желание на собственика на животните и се заплаща от него.
Проучванията върху разпространението на синия език на територията на страната, проведени в края на сезон 2014 г. показаха, че то не е равномерно. Не съществува корелация между концентрацията и плътността на възприемчивите към син език преживни животни и интензитета на заболеваемостта, смъртността и разпространението на вируса като серопозивитета на изследваните проби по ЕLISA за отделните административни единици варираше от 16% (обл. Плевен) до 97% (обл. Ловеч и В. Търново). Естествено разпространението на инфекцията е едно косвено указание за засегнатостта на чувствителната популация от вируса като се очакваше в бъдеще тя да бъде протектирана (наличие на ковалесцентни антитела) и то до живот. Естествено бе да се очаква, че в регионите с по-нисък обхват и разпространение на инфекцията от син език би могло да останат незасегнати екологични ниши (доказва го наличието на ELISA негативни стада), които да станат мишена на възвръщаща се (reemerging) инфекция от син език от същия серотип на вируса през следващия сезон на активност на куликоидните вектори през 2015г. Появата пък на нов, различен от серотип 4 вирус на синия език (reoccurrence) би се изявила с бурна клиника, на фона на ELISA позитивни животни, придобили антитела от предходната инфекция от серотип 4 от 2014г., но с липса на SNT спрямо VP-2 на новия циркулиращ на терена серотип на вируса. В такива случаи сентинелни биха се оказали всички чувствителни животни, но с тази разлика, че използваният за сега широко достъпен ELISA тест ще е неефективен. За това България взе информирано съгласие за провеждането на ваксинация с инактивирана ваксина серотип 4 за да се изравни имунитета и да не останат такива екологични ниши от чувствителни животни.
С напредването на летния сезон зачестяват оплакванията от стопани и съобщенията на ветеринарни специалисти за поява на клинична симптоматика наподобяваща за заболяването син език при овце в различни региони на страната. От епизоотологична точка появата на син език на фона на извършеното до момента за опазване на поголовието от едри и дребни преживни животни в България през 2015 г. чрез проведената ваксинация може единствено да се притесняваме при поява на нов епизоотичен тип на BTV, различен от щама действал през 2014 г (серотип 1 установен в Хърватска на 14 април2015 г). При такъв сценарии може да се очаква епизоотичен ход на болестта и заразяване на големи групи животни. При поява на симптоматика, наподобяваща тази на син език и при обхват на сравнително малка група или единични животни следва да се обърне внимание на възможността за бърза специфична лабораторна и диференциална диагноза, както на терена, така и в специализираната лаборатория по възприетия диагностичен алгоритъм (Фиг.1).


Фиг.1. Схема на диагностичния алгоритъм, използван при синия език

При диференциалната диагностика на синия език при овцете следва да се имат предвид следните заболявания:
1. Шап по чифтокопитните
2. Ектима контагиоза
3. Чума по дребните преживни животни (PPR)
4. Шарка по овцете
5. Фасциолоза по дребните преживни
6. Копитен гнилец
7. Фотосензибилизации
8. Ухапване от насекоми
В страните от Близкият Изток и Северна Африка следва да се вземат предвид и следните инфекцииа:
9.Треска от Долината на Рифт
10.Треската по овцете Найроби.
У нас през летните месеци много често има ухапванията от стършели или оси. При тях следва да се очаква засягане на ограничен брой животни, обикновено пладнуващи в обедната жега край водни басейни или реки. Прави впечатление силното подуване на главата, като при прегледа се установява и мястото на ухапването (Фиг.3). Още по-рядко срещано е ухапването от влечуги (змии), като при тях също се установява мястото на ухапването. За разлика от синия език почти винаги се установява и кърваво изтечение от носа или от устната кухина (Фиг.5). Устната лигавица е хеморагично възпалена и набъбнала, регионалните лимфни възли обаче не са реагирали, въпреки отокът в темпоралната област на главата (Фиг.6). Отокът на главата понякога е несиметричен и при внимателен оглед се установява, че той е най-често едностранен. Слюнката, за разлика от тази при синия език е кристално прозрачна (Фиг.4). При аутопсията не се установява обилна ексудатна течност в коремната кухина и липсва патогномоничният кръвоизлив в основата на пулмоналната артерия на сърцето (Фиг.2). Тук следва да се отбележи, че този признак се наблюдава при заразяването на овцете със всички типове на вируса на синия език. Отсъствието му е първото указание да се търси и лабораторно потвърждение или отхвърляне на диагнозата. Използването на пробата на „одраскването“ при която при синия език се получават линеарни термални кръвоизливи, при случаи на ухапване от насекоми е положителна. Това може да доведе до заблуждение на стопанина или на ветеринарния лекар на терена (Фиг.7).

Заключение:
Диагнозата син език по овцете се основава на комплексното епизоотологично проучване, развоя на заболяването и неговия обхват, клиничните прегледи на поне няколко животни, патологичната находка и не на последно място и лабораторното потвърждение чрез изследване на подходящи проби. В страни, свободни от заболяване за скринингов тест се използва cELISA, чрез която се доказват специфични антитела срещу общият групов антиген VP7 на BTV, който присъства във всички известни вирусни типове. Специфичните антитела които се образуват скоро след заразяването на животните (до 7 дни), не са подходящи за индивидуална диагноза, но с успех се използват за стадна диагноза и са най-широко използваният метод за доказване циркулацията, на който и да е серотип на вируса.
В ензоотични за СЕ страни и в такива прилагали поголовна ваксинация, без определянето на сентинелни (неваксинирани) животни този тест не би могъл да е използва и за това се прибягва до използването на RT-PCR. Както се вижда от примерния алгоритъм, представен на Фиг.1 той може да бъде и серотипово специфичен и да се използва с успех, както при тотално ваксинирани животни с определен тип на вируса, така и при ново появила се вирусна инфекция с BTV от неизвестен серотип. По-нататък може чрез някои от другите лабораторни методи да се извърши типизация – серум неутрализация.

08.07.2015г.
Горепосочената информация ще бъде публикувана на електроннaта страница на Българска агенция по безопасност на храните (http://www.babh.government.bg/bg/actualno-risk-evaluation.html) и Националния фокален център на EFSA (http://focalpointbg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=59&Itemid=78&lang=bg) към Центъра за оценка на риск.


Свалете файла



0 Коментарa


Коментирай
Име*
Коментар*

Търсене