Румен Порожанов: Свръхброй кандидати при всеки прием ни чака през този програмен период


Румен Порожанов - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“-РА:
Договорите на проекти по ПРСР(2014-2020)– с информираност и отговорност за изпълнение
• Свръхброй кандидати при всеки прием ни чака през този програмен период
• Губим средства при контрактувани, но нереализирани проекти
Румен Порожанов е роден е на 17 август 1964 г. Защитил е две магистърски степени - по „Аграрен бизнес, икономика и мениджмънт“ и по „Отбранителна индустрия, икономика и мениджмънт“в Университета за национално и световно стопанство в София. Има специализации по публични финанси, публично управление и структурни реформи в Joint Vienna Institute, Австрия и в САЩ. Притежава дълъг професионален опит в Министерството на финансите. От 1992 до 2009 г. последователно заема експертни длъжности в отдел „Финансиране на специални дейности”; началник на отдел „Финанси, земеделие, търговия и услуги” и директор „Финанси на реалния сектор”. В периода 2009 – 2011 г. е началник на кабинета на министъра на финансите Симеон Дянков. От март 2011 г. до края на август 2013 г. е изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“(ДФЗ). През 2014 г. е министър на финансите в служебното правителство на проф. Георги Близнашки. На 27 ноември 2014 г. Управителният съвет на ДФЗго избраединодушно за изпълнителен директор на институцията.

Г-н Порожанов, какъв е експертния Ви коментар за предварителната оценка на3 500-те проекта, внесени при първия прием по подмярка 4.1„Инвестиции в земеделски стопанства“ на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)(2014-2020), която показа, че само 730 от тях могат да получат финансиране в рамките на бюджета от 150 млн. евро, одобрен от Министерство на земеделието и храните(МЗХ)?
Ясно е, че бюджетът на подмярка 4.1 на ПРСР (2014-2020) за проекти насочени към инвестиции в земеделски стопанства, одобрен от МЗХ, е в размера от 150 млн. евро. В него може да се вместят определен брой идо този пределна стойност проектни предложения наземеделски производители и фирми. По подмярката обаче дойдоха 4 пъти повече проекти като брой и като стойност. При вида на бюджета от 300 млн. лева, заявената субсидия на кандидатстващите се оказа на стойностнад 1 милиард и230 млн. лева по всичките им 3360 проекта.
Наясно ли са с инвестиционните си планове и перспективи за тяхната реализация кандидатстващите по подмярка 4.1 ?
Повечето са наясно. И то до толкова до колкото земеделието у нас вече има своя облик. В различните сектори той е различен. Имаме по-напреднали от гледна точка на възможностите, които им даде първо пазарът. Визирам зърнопроизводството.След това е първи стълб на Общата селскостопанска политика, който подпомага основно на площ. В тази посока са и зелените плащания в момента. Така че този бенефис, койтополучават, в рамките на първи стълб от предходния програмен период и сега, създава предпоставки тези сектори да вървят. Вече имаме и доста модерни производства и в животновъдството,и в растениевъдството. Това че непрекъснато чуваме за земеделски производители, които все не могат да си реализират продукцията, ще продължи и занапред. Те както не са я реализирали 10 години, така и в следващите 10 години няма да могат да го направят, докато продължават да си продават доматите в кашони от банани. Бил съм на срещи с тях. Те искат отново да се създаде стопанско обединение „Булгарплод“, което да им изкупува продукцията и, ако може, да я продава.
Това няма да се случи, но с какво ще илюстрирате действащатадържавна политика за този сектор ?
Говорейки за производството на плодове и зеленчуци, в програмния период, който се отваря тази година разплатихме малко под 40 млн. лева субсидии по Гаранционния фонд по 3 схеми за различните видове плодове и зеленчуци и оранжерийно производство. С новия програмен период сумата вече е 40 млн. евро. Два пъти повече ще бъде субсидията в рамките на Обвързаното производство, със заделените средства от 13% от общия пакет. Отделно от това вече върви финансирането и на групите производители, които са основно в зеленчукопроизводителния сектор. Имаме 12 групи на производители, които са успели да се организират, притежават одобрени планове и тази година за инвестиционните им разходи ще се дадат около 20 млн. лева. Те ще са за купуване на техника, складове, хладилни бази и т.н. Вече финансираме много от тях и на практика 100 млн. лева влизат в сектора плодове и зеленчуци, извън възможностите за помощ, която получаваха досега. Тези пари ще са по линия на Обвързаната подкрепа и на Гаранционния фонд, по който се съфинансират много отгрупите производители на плодове и зеленчуци. Освен това налице са плащания на площ по СЕПП, както и възможностите за техни инвестиции, които се дават с ПРСР. Това са ичаст от заложените и одобрени приоритети в програмата на МЗХ. Основнитеприоритети са животновъдство, плодове, зеленчуци, биологично производство.
Как изглежда изпълнението на тези приоритети, ако трябва да го илюстрирате с ретроспекция натова, което вкарахте за разглеждане със730-те проекта припредварителната оценка в първия прием по подмярка 4.1 или със130% от нейния бюджет ?.
Да, така е. Тези 130% от бюджета на подмярка 4.1 са към 380 млн. лв.Разбира се, ние разглеждаме един по-голям пакет, защото в рамките на самия анализ има редуциране и на разходи, и на дейности. Може да има и проекти, които да се окажат недопустими. Съществуват различни условия за това. То се наблюдава при единични случаи, но винаги ги е имало при всички приеми. Но отивам на ретроспекцията: проектите в сектор плодове и зеленчуци са 347 или това са 47% от всички, които разглеждаме. В сектор животновъдство са 36%, в етерично-маслени култури – около 9%. Около 4% са за т. нар. други, в които влизат маслодайни рози, люцерна и т.н. Факт е, че именнов животновъдството и в плодовете и зеленчуците отиде основният акцент при предварителната оценка по подмярка 4.1 за инвестиции в земеделски стопанства на ПРСР (2014-2020).Това илюстрира и акцента върхуприоритетите, застъпени в програмата на министерството. Те са транспонирани и в наредбата от гледна точка на приоритети в ранкирането, когато е налице ограничен бюджет. В случая имаме 4 пъти по-голям заявен бюджет за субсидиране спрямо определените за това средства на подмярката. Това е основното за този прием по 4.1. Другото характерно за него е големият интерес, което говори за живец в сектора.
Едва ли само това е причина за големия брой проекти по инвестиционната подмярка 4.1. Не откривате ли и други предпоставки за него ?
Предпоставка за този свръхброй проекти по 4.1 вероятно е и това, чев месеците и годината за одобрение на програмата е имало една доста агресивнакампания, адресирана и към консултанти, и към производители. Не изключвам и тази сериозна интервенция да е изиграла роля за наличието на такъв свръхброй проекти. Ние се надяваме, че болшинството от тяхще бъдат реалистични и ще бъдат изпълнени, че няма да се стига до ситуация, в която проекти ще бъдат контрактувани, но след това няма да се реализират.
Как ще се предотврати това ?
Визирайки предприемането на мерки точно в тази посока, ще спомена, че вече сме в комуникация с МЗХ, и намерението ни е при контрактуването на договорите да заложим изисквания за срочност. И нека тя да бъде първо с опция, ако някой се отказва от реализацията на проекта, да го направи до 6 месеца от неговото начало, а не да чакаме да изтече двугодишния срок.
А как ще се регламентират тези изисквания ?
Спокойно може да е записано в договора. Дори да не фигурира в наредбата, това са договорни отношения. Може да се напише в договора, а ако трябва ще го добавим и в наредбата. Обсъдихме го вече с министерството. Освен това предстои да помислим и заложим едни разумни срокове, в които да поискаме информация за стартиране на определен процент от инвестициите и разходите. Целта не е възстановяване. Правилата ще си бъдат с възможности за аванс и за междинно и окончателно плащане, но примерно в едногодишен период да е видно, че проектът е започнал и да се представи съответна информация за това – на база на документи за разходи или нещо друго, но да се знае, че му е даден начален ход.Целта е да не стигаме до ситуацията на приключващия програмен период, в който много от проектите не се финализираха по най-различни причини.
Някой просто е надценил себе си, вероятно.
От една страна надценяване, втори път – пазарна конюнктура. Тя е възможност за осигуряване на префинансиране. Аз лично ги слагам горе долу едно към едно като фактори, които повлияха върху неизпълнението на проектите. Първо пазарната конюнктура удари секторите заради руското ембарго и с него дойде фактическата невъзможност да реализираш конкурентно своята стока. От друга страна, ние в България сме малък пазар. Този, който иска да просперира и да развие производство, не може да стъпи само на нашия пазар. Трябва да заложи на износ – на вътрешнообщностни доставки или извън ЕС.
А не трябва ли да порабои и за повишаване на своята конкурентоспособност ?
Това е безспорно, но е безспорно и, че имаме и конкурентоспособни продукти. Такива са на лице дори и в секторите на месото, и в животновъдството. Имаме и достатъчно проекти за тях. Затова ще бъдат заложени изисквания в договорите, така че да е доказано и видно тяхното стартиране. При положение, че не се предостави такава информация, ще има съответни паузи за прекратяване, а защо не и за санкции.
В момента обаче кандидатстващите по ПРСР се вълнуват от това обективен ли е критерият на самата точкова система за оценяване на проектите им при ранкингите в първия прием по подмярка 4.1 и подмярка 6.1. Как беше подготвена тя и не е ли предпоставка едва 22% от подадените проекти по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от ПРСР (2014-2020 ) да бъдат разгледани в ДФЗ ?
Съвсем различна е логиката. Процентът на предварителното одобрение и процентът на това колко окончателно ще бъдат одобрени зависи от броят на кандидатите. Точковата система, при положение че имаме 4 пъти повече проектни предложения от възможните да получат субсидиране съобразно бюджета на подмярката, не е толкова актуална. Между другото 22% са подадените проекти за разглеждане във Фонда по подмярка 4.1, но субсидията по тях, която разглеждаме, е към 30% от тази на всичките проектни предложения. Разбира се, окончателните данни ще бъдат ясни, когато приключим договарянето. Самата точкова система е елемент на наредбата, разработена от МЗХ в резултат на многобройни срещи. Те са били на мониторинговия комитет на ПРСР, където са уточнени кои критерии как да бъдат оценявани. В последствие всичките тези критериии и точки са елемент на наредбата. Всеки бенефициент си ги заявява със самото заявление и знае колко точки би получил. От тук нататък вече ограниченият бюджет предполага съответната редукция на разгледаните предложения.
До последно и консултантските фирми и производителите настояваха за увеличаване бюджета на подмярката за инвестиции. Беше ли възможно да се случи това ?
Това е въпрос съм министерството, но по принцип е много деликатен. Първо не можем с един прием да изчерпаме бюджета по Програмата. Бюджетът по подмярка 4.1 и по мярка 4.2 е около 700 млн. евро, а ние, за да удовлетворим всички, трябва да изчерпаме едва ли не частта на 4.1. Това не е най-правилното решение и няма да бъде погледнато добре от Комисията. А ако го увеличим. С колко? С 50 млн. Ама защо с 50? За да се стигне до там и да удовлетворите еди кои си ли?. Тогава със 100 млн. Ама защо със 100, а не със 120? По тази спирала може да се получи ето такъв такъв екшън с увеличение на бюджета. Тук въпросът е принципен и затова се прави прием с определен бюджет. Затова ще има и кандидати, които ако трябва, ще си кандидатстват наново. Ние ще преценим как да се процедира с проектите, които са при нас, тъй като има най-различни предложения. Ще има и много други заявления за инвестиции. Защото, извинете, но това беше първи прием, и той беше авансов прием, преди одобрението на Програмата. Ние сме в началото на програмния период и в първото тримесечие на одобрена Програма и натискът е в посока да консумираме бюджета по тази мярка, която ще е с най-голям интерес. И наистина, аз съм склонен да има приеми, да има увеличен бюджет по тази мярка във вътрешно преразпределение на бюджета, защото това са реалистичните мерки – производство и преработка на земеделска продукция. Знаете за многото деформации в предходния програмен период, особено в неземеделски дейности в така наречените туристически райони. Те не създават продукт, те не създават това, което би било полезно за някаква принадена стойност и заетост и ангажиране на хората в тези райони. Един фотоволтаик каква заетост създава ? Един пазач стои в едно поле и толкова.
Анализът на подадените заявления в първия прием по 4.1 показвали вече отрезвяване по отношение същността и ефективността на проектите за инвестиции в земеделието у нас ?
Анализът показва, че абсолютно във всички направления на произвоство,особено на плодове и зеленчуци и в животновъдството има кандидати. Тук не мога да идентифицирам някакви приоритети. Изключително много са проектите и разслоението в тях. Да, има много заложени овощни градини. Интересът към тях и към различни направления на животновъдството се наблюдава и при мярка „Млад фермер“ . А приемът по 4.1 показва, че секторът е динамичен, че има желание за развитие и че програмите работят и определено могат да му помогнат.
Кога ще стане ясно какъв ще е броят на финансираните проекти по 4.1 и съответно разпределен и изчерпан бюджета й ?
Преди 10 дни (Бел. ред.:интервюто е от 7 август т.г. )поканихме всички асоциации, които са членове на мониторинговия комитет и имат връзка с браншовете и производствата, за които се кандидатства, като същия ден качихме на страницата на ДФ „Земеделие“ предварителния ранкинг. Нямаше проблем с ранкирането. Със своя идентификационен номер всеки можеше да си провери точките и, ако не е съгласен с тях, да изпрати мотивирана жалба. След преразглеждане на заявлението му той можеше да получи отговор на въпросите защо или не са тези точки. Направихме и една извадка пред асоциациите, за да се види как е оценявано, как е ранкирано за всичките браншове. В същия ден раздадохме на екипите разглеждането на проектите. От 17 август ще започнат изпращанията на т.нар. десетдневки към бенефициентите за уточняващи въпроси, ако имат такива, по проектите. Нашата амбиция е до края на септември – началото на октомври да за имаме готовност да приключим с договарянето на проектите по подмярка 4.1.
Остава ли предварителната информация, че в края на септември-началото на октомври ще бъде очаквания прием по новата Мярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, насочена към модернизиране на физическите активи на предприятията преработващи земеделски продукти с цел производство на нови и качествени продукти, включително такива свързани с къси вериги на доставка ?
В момента се работи по наредбата за прилагането й. По индикативния график, заложен от министерството, на 1 октомври трябва да имаме прием по 4.2, както и по 4.1 частично за хидромелиоративни съоръжения, които бяха извадени от първияприем по нея.Затова нашата амбиция е да я затворим максимално бързо. Аз лично смятам, че можем да слезем и още надолу при договарянето в ранкинга в рамките на тези 130% и тези 43 точки. Това ще покаже самото разглеждане на проектите, защото ние ги гледаме предварително. При него може да се окаже, че има проекти, при които са заявили точки, защитени по първоначалните документи, но после може някои да слезнат надолу и да отпаднат. Има такиваставки. Това ни чака в този програмен период - свръхкандидатстване при всеки прием.
Пълно удовлетворение на проектите по Програмата не е възможно, но как ще анализирате ситуацията на отсъствието му за кандидат бенефициентите и работещите за тях консултантски фирми ?
Ситуацията след кандидатстване при всеки прием не е най-приятното нещо, затова ние се стремим да го правим максимално прозрачно. Много добре разбирам и консултантите, и земеделските производители, които участваха в този прием. Да, вложена е енергия, не бих казал луди пари или нещо подобно.
Някой твърдят обратното. Много средства ли трябва да се влои един земеделски производител за да кандидатства с качествен проект, примерно по подмярка 4.1 на ПРСР (2014-2020 ) ?
Самото писане на проекта може да го направи и самият земеделски производител или да го възложи на консултант. Разходите на производителите при подготовката на проектите са основно при ваденето на документи и разрешения за строеж. След това са консултантските разходи, но имам информация, че дори и да се плаща нещо в началото, основната част е при одобрение на проекта. Затова касае много от консултантите, които са вложили труд в конкретния случай, но това са взаимоотношения между тях и земеделските производители. Така че разбираемо и двете страни да искат увеличение на бюджета, но това е ситуацията, програмата е такава.
Този бюджет от 150 млн. евро на подмярка 4.1 вече категорично ли е за сметка на ПРСР (2014-2020 ) ?
Всичко си е по Програмата. Ние стартирахме този прием при изготвяне на наредба в пълен синхрон с вече уточнената ПРСР (2014-2020 ), изпратена в Брюксел. Тя не претърпя изменения в тази част, така че не се наложи да променяме нещо. Така че наредбата си е абсолютно синхронизирана с Програмата и с Регамента. От друга страна, това че отворихме предварително приема, е, за да си върви процедурата и да не губим време от целия програмен период. Дори и да бяхме подготвили всичко за договаряне, примерно в края на септември, ако Програмата не беше одобрена до тогава, щяхме да изчакаме, за да видим окончателната й редакция. В конкретния случай, това че Комисията я одобри в края на месец май, вече имаме ясен хоризонт, че работим в рамките на одобрена Програма. Така че бюджетът на 4.1 не е за сметка на националния бюджет. Беше формално като риск за него, защото докато разглеждаме този прием Програмата трябваше да бъде одобрена, което на практика се случи.
Има ли промяна в нагласата и обхвата на инвестиционните намерения на кандидатите по другата дългоочаквана подмярка - 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР (2014-2020 ), за която в рамките на първия приемен период Националната служба за съвети в земеделието(НССЗ), според информация от там, е изготвила безплатно 1 320 проекта на млади фермери?
Това е втората основна мярка, която отворихме. Тя е с бюджет от 35 млн. евро, като горе-долу той е достатъчен да бъдат договорени около 1400 заявления на млади фермери. Първите две седмици от отварянето на приема заявленията вървяха много ритмично, но в последните три дни бяха подадени над 1000.Разбира се, тук НССЗ съдейства в подготовката на проектите, за което има опит от предходния програмен период и мисля, че поне половината от проектите са подготвени чрез нея.Заявленията са за2621 броя земеделци за подпомагане. Характерното е, че са завишени икономическите единици за подпомагане спрямо предходната година. Завишени са и два пъти след това икономическите единици, които трябва да достигнат на третата, четвъртата и петата година. Проектите са комбинирани с дейност плодове и зеленчуци и животновъдство. Има и много проекти за животновъдство.Затова числото, което ще спомена, надхвърля много броя на проектите. Във 2380 от тях присъства сектор растениевъдство. Открояват се много заявленията за инвестиции в овощни градини – около 500 проекта. За черешови насаждения са 320. За открито производство на домати – към 215, за гъби, култивирана кладница – около 140 проекта и домати оранжерийни – 145. За други зеленчуци - около 140.
Как изглежда интересът към животновъдния сектор, за който споменахте, че също присъства при младите фермери при старта имв земеделието ?
1522 от заявленията на младите фермери са свързани с развитие в животновъдния сектор. Има изненади за мен, като на всяко първенство, както се казва. Около 300 са избрали като старт в агробизнеса си инвестицията в пчелни семейства, което е добре за сектора.Много са застъпени проектите за отглеждането на зайкини майки – над 300 проекта.
Откъде дойде този малко екзотичен интерес ?
Трудно е да се обясни, но според мен, е плод на творческия процес между производител и консултант. В много случай той се движи по ръба на правилата, но не е най-полезен за Програмата и за развитието на самия бенефициент, но нека да ги видим тези проекти по същество. Има заявления и за млечни крави и биволици – 200 проекта. По-малко са свързани с овцевъдството. Другите проекти на младите фермери, които правят впечатление, това са за пъдпъдъци и други птици – над 200 проекта. Така че зайкините майки, пъдпъдъците и щраусите се наблюдават като хит в проектите по първи прием по подмярка 6.1. В момента обучаваме нашите дирекции за това как да започнат ранкинга по него. Ще има такъв и след обявяването му и тъй като тази мярка е децентрализирана, ще се договаря в отделите на регионалните ни структури.
До колко достигна общият размер на заявената по нея субсидия, която очевидно надвишава заложения бюджет?
Тази мярка отново с около два пъти повече заявления спрямо бюджета. Общият размер на заявената субсидия за подпомагането по нея надхвърля 65,5 млн. евро. Предполагам, че и 4.2 ще повтори ситуацията с първия прием по 4.1, като свръхинтерес.
Между двете подмерки 4.1 и 6.1 и предстоящата нова мярка 4.2 към коя очаквате най-голям интерес от кандидатите по ПРСР (2014-2020) ?
По всичките ще има интерес. И при следващите приеми ще има не по-малка активност от тази която наблюдавахме сега. През следващата година предстои отварянето на мерките по т.нар. неземеделски дейности и тук трябва малко да прецизираме. Трябва да се даде приоритет на производството - ако щете работилница, сервиз, сладкарница, бръснарница или нещо такова. Трябва да има производство и заетост, така че хората да са в реална връзка с тези проекти като някакво инвестиционно намерение, което създава принадена стойност.
Какво ще се случва с общинските проекти в новия програмен период?
Те са не по-малко важни и ще трябва да бъдат отворени следващата година. За общинските проекти имам специални изисквания, които ще трябва да спазим при тяхното одобрение. За целта трябва да синхронизираме и подобрим изискванията към общините за обществените поръчки, така че да има едни стандартизирани и ясни критерии, по които те да избират техните изпълнители. Защото нашият настоящ закон позволяваше позволяваше с т.нар. „икономически най-изгодни оферти“ да се вкарват най-различни критерии. А ние имаме ангажимент при нашите наредби и отговоряния да стандартизираме този процес в съгласуваност с Европейската комисия. Затова отварянето на приемите за общински проекти ще бъде съпътствано с това.
Добър ли е синхронът на работата на ДФ „Земеделие“ с тази на Министерство на земеделието и храните по отношение на ПРСР и въбще дейността на двете държавни институции за сектора ?
Синхронът бих казал, че е добър. Той винаги може да бъде по-добър. И в момента имаме регулярни и последващи срещи с министъра, с водещия мениджмънд за набелязване точно на най-важните цели, включително и анализ на приема по подмярка 4.1 на настоящата ПРСР. Анализирахме трябва ли нещо да се промени по заложените критерии в следващите приеми, трябва ли да се направи промяна в Програмата чрез нотификация на едно или на друго. Поставя се въпросът дали да се намали интензитета на помощта по някои от браншовете по 4.1. Тук отварям скоба – много малко са проектите свързани пряко със зърнопроизводството. Има комбинирни, но са малко и са в компонента маслодайни и зърнопроизводство.
Каквае позицията Ви за проектите за купуване на земеделска техника ?
Аз лично бих адмирирал един целеви прим за техника, защо не и с по-малък интензитет. Да не е 50%, нека да е 40%, за да могат повече.
Покоя мярка да е това ?
По подмярка 4.1. Защото по тези критерии отново ще са на лице същите сектори, които ще бъдат в горната част на класирането и те ще бъдат договорени. Така че анализът от този прием е много важен. От една страна беше хубаво, че беше голям – за да видим цялостната картина по-добре. И това го казвам в компонента на синхрона в работата на Фонда с тази на МЗХ, който смятам, че е на едно добро ниво. Разбира се, много е важно, когато отваряме приемите, наредбите за мерките по тях да бъдат подготвяни навреме, за да можем и ние навреме да си направим нашите процедури, референтни цени и, ако се налага, някакви методики. Така ще имаме оптимално оповестено всичко и едно кандидатстване. Винаги може по-добре и в това трябва да е стремежът ни. От друга страна - ние сме прилагащата агенция. Министерството изготвя приоритетите и норматимвната уредба. Ние ги прилагаме такива каквито са. Разбира се, опитът на Фонда при разработването на тези нормативни документи в съвместните ни работни групи е много полезен, както в позитивните аспекти, така и в избягването на негативните практики.
Виждатели ли ритмично във времето на отварянето на мерките по ПРСР (2014-2020) ?
Разбира се. Изискванията са такива. Не може с един прием да затворим дадена мярка. Трябва да има минимум 2 или 3 приема по нея. Така ще бъде за всяка една мярка. Не може и не е редно с един прием тя да бъде изчерпана. До края на година е оповестен графика на отваряне на мерките по Програмата. През октомври-ноември ще трябва с министерството да уточним индикативния график за прием през следващата година. Безпорно трябва да отворим общинските мерки. До края на годината те имат да приключват инвестиции за над милярд . Това е големият ни проблем до края на годината, защото той стои пред много бенефициенти. Имаме да разплащаме за над 1 милиард лева. Лошото е че всеки иска, ако може да дойде, в последния момент. За нас това е предизвикателство,но създаваме организация и капацитет да успеем да обработим всички плащания.
Поради какви обстоятелства и причини бихме загубили пари по старата и първа за страната ни ПРСР ?
Ако загубим пари, а това по всяка вероятност ще стане, то ще е не заради това че не сме обработили плащанията, защото това, което дойде ние ще го администрираме и платим при спазване на правилата. Ако загубим пари, ще е поради неподадено изпълнение на договорирани проекти.
В по-обобщен план какво спечели и какво вероятно загуби през първия програмен период българското земеделие и съответно какви са поуките от него?
Безспорно е, че той беше първи за нас, като нова страна членка на ЕС. Имаше някакъв опит от предприсъединителните програми, но той беше повече в негативните практики. След него самата ПРСР и самият първи стълб веча са със съвсем различни обеми и правила. Аз смятам, че и министерството иРазплащателната агенция натрупаха доста опит кое как трябва да се прави, какво да се избягва и какво е недопустимо, независимо че по някакъв начин нормативната уредба го позволява, но от друга страна то се санкционира в определена степен от Европейската комисия. Затова административният опит е много важен. А какво усвоихме ? Първи стълб на 100%, т.е. директните плащания, които се администрират, но не с толкова бюрократичен режим, колкото е при ПРСР. Стремежът е да усвоим поне 90% по нея. Знаете, че имаме декамитване и загуба на бюджет от предходни години, които се калкулират вече на 130 млн. лв. А това, което няма да усвоим, е поради причината, че няма да дойде за плащане при нас. Ще видим до колко реално ще се случи. Затова в договорите на проектите по настоящата ПРСР ще се опитаме да заложим една информираност и отговорност за тяхното изпълнение.
Списание АгроКомпас бр .9 / 2015
интервю на Мариела Илиева



0 Коментарa


Коментирай
Име*
Коментар*

Търсене