Проф. д-р Трифон Дарджонов: РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ДОБИВА НА МЕСО У НАС


От статистическите данни през последните години става ясно, че ние гоним дъното при добива на говеждо месо. От 128.3 хиляди тона кланично тегло, колкото сме произвеждали през периода 1980-84 години, сега получаваме под 20 хил. тона, или само 15.6 %. Земеделието ни стана-моно културно. Върху 80 % от площите се произвеждат само зърнени и маслодайни семена, култури с ниска добавена стойност, което обрича селата на бедност и обезлюдяване.
От изложените факти в „Кратък курс по месодайно говедовъдство” публикуван през 2012 г на Интернет страниците на „Националната Службата за Съвети в Земеделието(НССЗ)” и в други сайтове, както и във сп.“Животновъдство BG“ през 2013 г., може да се направи извода, че имаме природни дадености и опит при производството на говеждо месо, в това число и при гледането на месодайни крави. Но за да се възроди това производство липсва човешкия фактор, защото през дългите 45 години колективно земеделие богатия български дух, който ни е спасявал от много критични ситуации в дългата ни история, беше загубен. Ние сега просто не си даваме сметка какво губим от липсата на този дух специално в земеделието. Например от 1000 дка засявани само с жито, както практикуват едрите арендатори сега у нас, дори при добиви от 416.7 кг годишно (колкото са най високите добиви от пшеница регистрирани през 2008 г) се получават 166.7 хиляди лева приходи. Докато ако се отглеждат и 100 млечни крави върху тези декари при средна млечност 6800 кг(колкото е млечността от кравите в ЕС-15) и угояване на приплодите им до 450 кг живо тегло, годишно могат да се продават 650 тона мляко и 40 тона месо в живо тегло от които ще се получават 550 хиляди лева приходи. Или 3.3 пъти повече стойност. Цифрите показват, че ние просто не може да станем по-богати ако продължим да я караме по сегашния път на моно културно земеделие. Налага се да се променим. Обаче за да се променим към по-доброто, се налага да поискаме и да повярваме, че можем да го направим. За да се случи това трябва решително да скъсаме с мисленето от времената на колективното земеделие и партийните нагласи свързани с това злополучно минало. Нека не продължаваме да робуваме на „вегетарианските” съвети да не се занимаваме с миналото. Не бива да забравяме че сегашния хал в земеделието е плод именно на едно сгрешено минало, започнало преди 60 годни с разрушаването на частното земеделие у нас. Последствията от грешната политика на колективното стопанисване могат да се премахнат само след нейното решително отхвърляне чрез политическа грамотност, а не с половинчато отношение и недомлъвки и бягане от политиката. За да се възроди някогашния дух на българския селянин трябва да повярваме, че верният път е семейното фермерско земеделие, а не някакво кооперативно обработване или гигантските арендаторски стопанства. Това не е толкова лесно, защото това минало, което 45 години господства в нашия живот, а след това още 25 години безропотно му теглим последствията без да го отречем и прокълнем, си има своите явни и тайни защитници и сега, които непрекъснато тровят съзнанието с носталгични намеци. Следователно нужно е и истинско политическо узряване, което да ни позволи да различаваме малкото от голямото зло. Под малкото зло разбирам несполуките по пътя на промяната, а голямото зло си остава апатията свързана с носталгията по свръх едрите блокове и комплекси от близкото минало.
Узреем ли политически, всички други неща за които се говори в целия курс по месодайно говедовъдство, включително и нормализиране на цените, и издигането на професионалното равнище, и сдруженията за изкупуване и снабдяване постепенно ще си дойдат на мястото. В краткото изложение тук искам да посоча какво трябва да направим сега за
ДА ВЪЗСТАНОВИМ ПРОИЗВАДСТВОТО НА МЛАДО ГОВЕЖДО МЕСО.
За възможностите да се възроди производството на другите видове месо, е редно да чуем думата на специалистите по овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство.
Състояние на пазара с месото в ЕС с неговите 502 милиона население. За да има икономическа обосновка едно производство, преди всичко трябва да има пазар. Ето защо се налага да видим какво е състоянието с производството и потреблението на видовете меса в най-близките да нас пазари, тези на страните от ЕС. Според данните на Евростат към 2012 г състоянието с месото е както е както следва: говеждо месо, производство 7.35 милиона тона задоволяване 99 %; свинско месо, производство 23.0 милиона тона, задоволяване 110 %; птиче месо, производство 12.4 милиона тона, задоволяване 104 % и овче и козе месо, производство 0.985 милиона тона, задоволяване 84 %. От данните се вижда, че ЕС като цяло е добре задоволен с месо. Дори той се явява нетен износител на свинско и птиче месо равняващо се на 2.8 милиона тона. Недостига на говеждо месо през различните години е около 200 хил. тона, а на овчето месо около 250 хил. тона. Специално за говеждото и овчето меса през последните кризисни години вносът намалява, поради свиване на потреблението.
Но от данните има основание да се надяваме на евентуален пазар в ЕС само за овчето и за говеждото месо. По-скоро при говеждото месо, евентуалното увеличението на нашето производство ще трябва да доведе до намаляване на сегашния внос, който възлиза след влизането ни в ЕС на около 20 хил. тона с един значителен спад през 2012 г до 8.7 хил. тона. Това е довело до свиване в потреблението до 4.9 кг на човек,(през 2014 консумацията на говеждо пада до 4,12 кг на човек) срещу 22.5 кг средно за ЕС-15. Следователно нашата цел в следващите години трябва да бъде да увеличим производството на говеждо месо, главно за да повишим собствената консумация, която е спаднала застрашително и продължава да пада, главно породи намаляване на собственото производство.
Какви са възможностите у нас за производство на говеждо месо.
Основната спирачка за производство на говеждо месо това са кравите, които произвеждат телетата за угояване и фуражните ресурси. У нас наличните крави към 1. ноември 2014 г са 344.5 хиляди. Сега, 2014 г от тях обаче получаваме 17,2 хиляди тона говеждо месо в кланично тегло, защото не угояваме телетата до високо живо тегло, а ги колим преждевременно преди достигането дори на 150 кг. Ако започнем да угояваме тези готови приплоди до 450 кг живо тегло както сме го правили преди 1990 г, за което и сега имаме достатъчно фуражни ресурси, само след 3 години можем да получаваме годишно, по 60.0 хиляди тона говеждо месо в кланично тегло.(345000 по 180 кг прави 62000 хил. тона) Това ще рече, че по 8,6 кг на човек, срещу 2,3 кг сега на човек. Ще можем да прекратим вноса на говеждо месо и да имаме резерв от 20 хил. тона за повишаване на консумацията или за износ, ако вътрешният пазар не може да го поеме.
Какво трябва да направим за да се случи всичко това?
Тъй като в анализа, направен в „Краткия курс по месодайно говедовъдство” за който стана дума в началото като основна причина за катастрофата в производството на месо се сочи неадекватните изкупни цени на младите говеда, то би следвало да започнем от нормализирането на изкупните цени. Най-реално за сега се очертава премахването на посредниците при изкупуването на угоените млади животни. След влизането ни в ЕС през 2007 г се заговори за минаването към изкупуване на угоените телета по кланично тегло, така както е в Европа. При тази система кланичният труп се оценява по специална скала (S)EURUP и получава различна цена според количеството на месото в трупа. Сега в ЕС разликата между най-ниската и най-високата цена на практика е 25-30 %, а за Белгия водеща в селекцията по качество, тази разлика и 48 %. Следователно като предаваме на кланично тегло ще получаваме, 25-30 % повече. Ето обаче конкретните цифри за лятото на 2010 г. Според седмичните бюлетини на „Agricultural markets-Beef and veal) средната цена на изкупените в нашата страна млади говеда, приети след заколването им в лицензирани кланици е достигнала 261.9 евро (това са 513.3 лв) за 100 кг кланично тегло, което приравнено към цена на живо тегло, така както се отчита в нашата статистика, прави 277.2 лв за 100 кг. За същото време нашата статистика отчита, че изкупените на живо млади говеда са получили средно 212 лв за 100 кг.Пита се в задачата, кой е получил разликата от 65.2 лв (277.2-212) за 100 кг живо тегло, което прави 30 % към изкупната цена? Отново героите на този грабеж се оказват посредниците, които са се прилепили към лицензираните кланици и не допускат производителите до директни продажби на угоените млади говеда. Все пак практиката на предаване на угоените животни по резултатите от кланичния труп вече е факт и в нашата страна. Това е добър предвестник стига производителите да бъдат много по-организирани и да премахнат посредниците. Тогава ще могат още сега да получават около 30 % по-високи цени, когато предават угоените животните директно на лицензирани кланици.
През 2011-14 г ограбването от посредниците продължава. Но, и предложените угоени телета в тези кланици са вече само символични, единични бройки. Обаче ако производителите се организират и започнат масово да угояват телетата и ги предават директно на кланиците, ще могат към сегашните изкупни цени, които за първото тримесечие на 2014 г които са 2.73 лв. за килограм живо тегло, да прибавят още 25-30 %, когато предават угоени млади говеда до 450 кг според кланичните качества, което ще повиши цената с около 65-75 стотинки или тя ще стигне 3.30-3.40 лв. за кг угоено животно. При такава основа, ако осигурим субсидия още по 0.5 лв за килограм кланично тегло, цената на живо тегло ще стигне 3.60-3.70 лв кг. Това вече ще направи рентабилно угояването и ще може да разчитаме на тези 62 хиляди тона младо говеждо. За премахването на посредниците си зависи само от нас. За отвоюването на 20 милиона лева допълнителни субсидии за говеждото месо също зависи пак от нас. В много публикации от последните години изчисленията ми показаха, че за да се изравнят зърното, животните и зеленчуците при субсидирането, директните плащания на площ ще трябва да се преизчисляват според създаваната стойност. При токова изравняване директните плащания на площ ще трябва да се преструктурират съществено. Вместо предвидените 13 % прехвърляне към определени производства, за страни като България, където структурата е силно изкривена и върху 80 % от площите съществува моно култура (зърно и слънчоглед) прехвърлянето трябва да достигне 38.5 %, (23.1 % за животновъдството и 15.4 % за зеленчуци и плодове). Това в пари ще се равнява за животновъдството на над 300 милиона лева, а за зеленчуци и плодове на над 200 милиона лева. Следователно при гарантирани 300 милиона лева за животновъдството заделянето на допълнително 20 милиона за възстановяване на производството на младо говеждо, няма да е проблем. Тук давам пример с възстановяването на говеждото месо с тези 20 милиона лева, а с останалите 280 милиона, по подобен начин ще трябва да се разработят програми за подпомагане на млякото, овчето месо, свинското месо, птичето месо.
За голямо съжаление тук трябва да призная, че първо, ние животновъдите не сме готови за тази борба. Вече повече от две години повдигам този въпрос, правя тези изчисления, искам да осигурим тези 300 милиона лв за животновъдството, но никоя животновъдна асоциация, вестник, списание, колеги учени и практици не откликват. Думите ми отлитат, без да бъдат поети. Един единствен „животновъд “се обади да ме обвини, че сметките ми не са верни и, че той получавал повече от субсидиите на площ и ако се прехвърлят тези искани от мен 500 милиона (за интензивните отрасли общо), това щяло да намали доходите му. Какво се оказа, когато анализирах неговият случай. Той се оказа набеден животновъд, тъй като отглежда по-малко от 20 животински единици(ЖЕ) на 1000 дка, следователно той не е от групата животновъдите при които са 83 % от животните, които гледат по 125 ЖЕ на 1000 дка. Но, тези истинските животновъди, техните организации, мълчат. Мълчат и колегите . До сега никаква подкрепа. Обаче, нека запомним! Спасението на животновъдството е в тези 300 милиона (ако са правилно разпределени), които няма от къде другаде да дойдат, освен от субсидиите на площ. Нямаме възможности да товарим още държавния бюджет, а няма да бъде и редно, когато в земеделието годишно вече влизат над 1,4 милиарда лева. Те обаче отиват, основно при екстензивните отрасли, които се префинансират, а интензивните(животновъдство, зеленчуци и плодове), останат недофинансирани. За да се изравнят отраслите при подпомагането това прехвърляне от 38,5 %, за което говорим, ще трябва да се осъществи (Виж повече за аргументите в специалните статии за субсидиите.).
Хубавите неща, обаче така ще стават, с борба и грамотност на всички, на първо място на нашите организации. Нищо на готово няма да ни се даде, а само след борба и с органите на ЕС и със службите на МЗХ, които трябва най-после да разберат и решат проблемите с нашите диспропорции в земеделието.

Статията е публикувана в сп. Животновъдство BG бр.11-12, 2015 г стр.16-18


Свалете файла



0 Коментарa


Коментирай
Име*
Коментар*

Търсене