Ясен Начев: В бранша у нас 90 процента са овчари и само 10 на сто овцевъди


Ясен Начев – овцевъд от гр. Радомир и член на УС на НОА:

В бранша у нас 90 процента са овчари и само 10 на сто овцевъди

интервю на Мариела Илиева

37-годишният Ясен Начев от гр. Радомир се занимава с овцевъдство „от лето Господне 2009-то“. Така, като сакрална година в живота си, я обяви той пред „АгроКомпас“, визирайки началото на своя съзнателно търсен поминък. Разговорът с младия фермер след деловата среща-семинар на Управителния съвет на НОА в Чирпан, носи оптимизъм за родното животновъдство при вида на респектиращата му вещина и ангажираност с поминъка овцевъдство. Участието на Ясен Начев в работата на НОА, като член на Управителния съвет на браншовата организация, председателят й зооинж Бисер Чилингиров определи с една дума “верен“. И ако някой веднага се плъзне да интерпретира превратно тази оценка на шефа на браншовата организация в посока, че си е намерил верни поддържници, за да е на поста, ще сбърка. От целия разговор с Ясен Начев пред „АгроКомпас“ прозира наистина верността му най-вече към овцевъдството. А когато тя e от позицията на образован и знаещ какво прави и иска български фермер, налице е привилегията да общуваш с един последователен животновъд професионалист.

Седем години в родното овцевъдство си е почти изпитание. Какво Ви коства този период, г-н Начев ?
Не малко. Най-вече изпитание на нервите. Моето стадо е сборно, с млечно направление и завидни показатели на всички животни. Имам овце от синтетичната популация българска млечна, както и чистокръвни от породата Аваси. Втора година работя и с животни от породата Асаф.

Ще конкретизирате ли какво имате предвид, споменавайки „завидните показатели“ на животните от Вашето стадо ?
Имам Авасита, които стигат до 780-800 литра на лактация, синтетика, която стига до 350-400 литра. Удължената лактация 200-220 дни не е проблем за моите животни. Отглеждам ги пасищно, което рефлектира до някъде на млякото. Такъв тип животни, ако се гледат оборно, със сигурност ще са с много-високи показатели. Казвам това, познавайки тревостоя на нашите пасища в региона, които силно казано са пасища, защото нямат никакъв тревостой. Те са основно драки, изчистени с мулчер горски терени и това, което можем да откраднем от зърнопроизводителите като място за изхранване на нашите животни.

Оказва се, че първият проблем в работата на овцевъдната Ви ферма са пасищата.

Това е основен проблем за животновъдството в региона, защото в него няма регламентирани пасища и мери, а всички терени са опоменати под формата нива. Тоест те не попадат под никаква графа, така че да могат да се стопанисват само от животновъди.

Новата ситуация с промяната в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с която пасищата се отдават преимуществено на животновъди, не осигурява ли прокламираните преференции за вашия бранш?
Промяната важи само за места, които като терен са опоменати, че са пасища и мери. При условие, че всичко се води нива, както е при нас - дори и за чукарите, ние животновъдите от Радомирско не ползваме нито преференции, нито имаме изход от проблема с необходимите, но недостижими пасища за изхранване на животните. Не можем да ползваме общински пасища, защото те реално не съществуват. При тази ситуация се борим със зърнопроизводителите. Плащаме рента, колкото тях, с оглед на това да имаме някакви терени, където да пашуват животните ни.

И намирате ли в крайна сметка такива ?
Намираме, но ежегодно се топят тези терени.

Това си е истинско изпитание за животновъдството при вас.
Меко казано е сървайвър (бел. ред.:останал жив, оцелял), защото се бориш с хора, които работят 4-5-10 хил. декара земя, и се опитваш да запазиш един смешни 300-400 декара пасища.

Ако трябва да алармирате за този проблем на животновъдите във Вашия регион до ресорните държавни институции с това интервю в „АгроКомпас“, какво би им казал?
За съжаление на този етап няма алгоритъм, по който държавата може да се включи и да окаже съдействие на животновъдите в моя регион. Не могат да ни отдадат подходящи общински пасища, защото при нас такива няма. Да, отдават ни някакви, но когато отидеш в служба „Екология“ на общината, ти казват, че в дадения терен няма общински пасища или мери, които можеш да ползваш и евентуално може да ти намерят такива в друго землище, което е парадоксално. Няма как да ползваш пасище, отстоящо на 10-15 км от твоя животновъд обект.

При тази неблагоприятна ситуация, ако не си смени поминъка, каква е алтернативата за един овцевъд в региона на Радомир ?
Алтернативата за този, който не се откаже от овцевъдство в региона, може да го направи и издържи с високопродуктивни животни и оборно отглеждане, което не е евтин вариант в България на фона на смехотворните изкупни цени на млякото.

Какви фуражи купувате за изхранване на животните ?
Основният концентрат пшеница, ечемик, царевица, ВМП премикси.

Във финансово изражение какво коства това?
Около 12 хиляди лева на година за стадото. Защото при мен овцете се доят машинно. Дефакто на всяко доене те влизат и ядат дажбата си. През летния сезон дневната дажба на животно е около 800 грама. На практика при мен целогодишно животните ядат концентриран фураж.

Освен тези 12 хиляди лева какви други разходи трябва да покриете ?
Тези за грубите фуражи - сено, люцерна, слама. Немаловажено перо е това с плащането на рентите на хората за терените, които стопанисваш. Следва отделянето на средства да вкараш мулчера в пасищата и да ги преведеш в нужната кондиция, така че да не бъдеш глобен. Така средната сметка на разходите нараства неимоверно.

И каква е рекепитулация ?
Излизам на плюс, благодарение на продукцията от животните ми – млякото, когато се реализира. Малко са обача мандрите и фирмите, изкупуващи овче мляко и това е сериозен проблем за овцевъдството у нас.

А да не говорим за ниската му цена. Каква е тя в Радомирско ?
Смехотворна. Падна до 1,20 лв. за литър и покрай някакви картелни споразумения в един ден бяха написали на 40 колеги, предаващи овче мляко, че имат примес на краве, но никой не можа логично да обясни колко процента и как е изолирано това краве мляко. Това е продиктувано от факта, че 1-2 фирми работят с овче мляко в района, те са монополисти, знаят, че овцевъдите са зависими от тях и затова се гаврят с труда им и с целия подсектор овцевъдство.

Какви съществуващи организации биха стимулирали и подобрили качеството на труда и защили правата на овцевъдите у нас ?
Лично аз съм убеден в авторитета и възможностите на Национална овцевъдна асоциация и съм член на нейния Управителен съвет. Членувам и в Сдружение за развъждане и отглеждане на млечни овце, със седалище с. Пирне, Бургаска Област, което е със статут на развъдна организация. Стадото ми пък с породата Аваси е директно под контрола на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, защото в момента няма асоциация за въпросната порода и фукцията за регулация при нея се поема от централния контролен орган.

Каква е ползата от членство в браншова и в развъдна организация на овцевъдите у нас?
На развъдна организация, в която членувам от миналата година, аз й помагам с това, че съм част от нейната кръвоносна система. Ползата е взаимна, защото от своя страна получавам допълнителни доплащания на глава за животните под селекционен контрол. Участието ми в НОА е функция на желанието ми да акцентираме основно върху темата за млечното овцевъдство и лично аз провеждам срещи с колеги овцевъди от региона. Опитвам се да им покажа плюсовето на воденето на племенна дейност, на наемат качествени работници, така че да се вдигат млечостта на животните, респективно и дните лактация да се увеличават. Но на фона на това, което ги убеждавам, и липсата на млекопреработватели, които да изкупуват млякото на реалната му цена, донякъде се обезмислят и моята дейност и моите срещи с хората. Защото аз в един момент им говоря: „Вижте какви са плюсовете. Примерно аз от 140 животни на сезон доя 40 тона мляко, вие доите 9“. Но в същото време, когато опре въпросът до реализация на суровината, аз не мога да им кажа „да, тази фирма е коректна и ще работи с вашето мляко“. Дефакто – вдигайте млякото на овцете си, но се спасявайте поединично.

Остава си неразрешен въпроса с пазара на суровото овче мляко у нас. При тази ситуация какви са решенията Ви в личен план ?
В личен аспект, с оглед на това, че съм достатъчно инат човек и мразя да се отказвам. С моите 37 години съм овцевъд и член на УС на НОА, международен съдия по кинология, с лицензиран развъдник за кучета. 15 години съм се занимавал с кинология, след което реших, че овцевъдството е един нормален поминък, но явно не за България. Смисълът е такъв, че това, с което се занимавам е много рентабилно, много правилно, но просто съм объркал мястото, където може да го правя, като местонахождение на георграфската карта.

Силите, които полагаш за този подсектор не са оценени на тази географска ширин. Това ли е смисълът на казаното ?
Да.

Все пак човек не може да избере страната, в която да се роди. Как смяташ да продължиш в овцевъдството ?
В момента сортирам мнения и идеята ми е да направя млекопреработвателно предприятие, мини тип за преработка на произведеното от мен мляко първоначално. За тази цел ще използвам възможностите за регистрация по Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. На въпроса дали си заслужава такава инвестиция ще отговоря с „да“, защото предпочитам да имам 10 тона сирене в камерата ми за зреене, отколкото да съм дал 40 тона мляко някому и той да ми дължи парите за него. Такива неплащания усложняват целия стопански сезон за овцевъдство. Иначе доилната ми зала е направена по мой проект и е реализирана изцяло от мен. Стартирах с овцевъдтвото през 2009 г. закупувайки животни, преди всичко агнета с педигрета (родословие), с ясен произход, но различно мислене между мен и комерсиално настроени развъдни асоциации, ме накара няколко години да не работя с тях. От година обаче членството ми в развъдната организация, управлявана от Димитър Добрев със седалище с. Пирне, удовлетворява производствените ми нужди за увеличаване млечността на животните и осигурява селекционен контрол в стадото. По принцип потенциал има във всяка една порода, стига селекцията да върви в правилна посока. Едни от най-рекламиранине млечни породи – Лакон, Асаф и Аваси, преди 30 години не са би с тези си високи днес показатели, но върху тях се е работело, за да ги постигнат. Може би преди 15, нека да са 20 години, показателите на френския Лакон и българската Черноглава овца са били сходни. В момента показателите на Лакон, млечно направление, са с пъти над Черноглавата овца, т.е. направена е здрава популация с една прилична млечност.

Реалистична ли е идеята за обединениета на овцевъди в организация на производителите, като прокламирана цел в настоящата и предстоящи срещи семинари на НОА ?
Идеята е много добра, но проблемът е че в България 90 процента са овчари и само 10 процента са овцевъди. Овчарят е човек, който е чобан, харесва му да излезе с тоягата, ако ще 4 овце да са пред него и той ги гледа, да са им дълги ушите и опашките. Докато овцевъдът е мениджър. Той трябва да си направи сметката, да върже финансово годината и да успее да спечели нещо за себе си и своето семейство.

Източник: Списание АгроКомпас бр. 10 / 2016 интервю на Мариела Илиева


Свалете файла



0 Коментарa


Коментирай
Име*
Коментар*

Търсене