Проф. д-р Васил Николов:Няма смисъл от отглежането на автохтонни породи при условия за високопродуктивни


Проф. д-р Васил Николов - изп. директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) :

Няма смисъл от отглежането на автохтонни породи при условия за високопродуктивни
• Неграмотността е най-бързият гробокопач на животновъдството ни
• Подпомагането - от средство за спасяване в инструмент за унищожаване на местни породи
• Уникални продукти от уникални породи са спасявали цели региони от обезлюдяване

интервю на Мариела Илиева

Проф. д-р Васил Николов е роден на 31 юли 1962 г.
в с. Радуил, Софийска област. През 1981 г. завършва Техникум по ветеринарна медицина в гр. Стара Загора, а през 1988 - зооинжeнерния факултет на Харковския зооветеринарен институт. След завършване на института, работи като зооинженер в с. Алино, Софийска област (1988-1990). През 1990 г, започва редовна докторантура в катедра „Генетика и развъждане на животните“ в Аграрния факултет на Тракийски университет Стара Загора. Бил е хоноруван асистент (1992-1993) и зооинженер (1993-1994) в същата катедра. От 1994 г работи в катедра „Животновъдни науки“ на Аграрен университет - Пловдив като асистент (1994), старши асистент (1996), главен асистент (1997). През 2001 г. е избран за доцент, а от 2012 г. е професор по специалност Развъждане на селскостопанските животни, биология и биотехника на размножаването. От 2003 до 2009 и от 2012 е ръководител на катедра „Животновъдни науки“. Ръководител е на магистърски курс по „Селекция и репродукция на животните“. През 2001-2003 г. е зам. председател, а от 2003 до 2007 г. председател на Общото събрание на Агрономическия факултет при Университета.
Защитава докторска дисертация на тема „Възможности за преценка на адаптивната способност на бици и използването ѝ при селекцията в млечното говедовъдство“ (1996). През 1997 г. му е присъдена образователната и научна степен Доктор по специалност „Генетика и селекция на животните“.
От 2000 до 2009 г. е член на управителния съвет и председател на научния съвет за работа с породите Българското родопско говедо, Родопското Късорого говедо и Джерсея, към „Асоциация за Българското родопско говедо и Джерсея“, а от 2007 до 2009 е Председател на УС на Асоциацията. От 2005 до 2009 г. е член на управителния и научния съвети на Асоциацията за развъждане на местните (автохтонни) породи в България. Бил е член на УС на Националната говедовъдна федерация. От 2003 до 2009 е член на УС на Съюза на Зооинженерите в България.
Има над 80 публикации, книги и учебници, в областта на селекцията, репродукцията и говедовъдството.
От 13.08.2009 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Семеен, с две деца.

Проф. Николов, по време на журналистическия тур, организиран от ИАСРЖ, в рамките на дейностите й по проект „За Балкана и хората“, споделихте предложението си автохтонните породи да се субсидират по мярката за „Агроекология“ само в естествения им ареал. Ще уточните ли детайлите около тезата си, с цел пояснение за фермерите, свързали поминъка си с тази дейност, разчитайки на европейското подпомагане ?

Много ми харесва краят на въпроса „свързали поминъка си с тази дейност, разчитайки на европейското подпомагане“. Наистина когато подкрепих идеята автохтонните породи да се субсидират само в естествения им ареал, изхождах от тази позиция. Защо казвам „когато подкрепих идеята“. Защото, за съжаление, тя не е моя. Беше предложена на едно от заседанията на Националния съвет по генетични ресурси от зооинженер Николай Кръстанов - фермер с над 600 овце от с. Пожарево, Софийско, и председател на Асоциацията за развъждане на Брезнишката овца.
Въпросът за подпомагане на автохтонните породи само в естествения им ареал, възникна още в зората на определяне на подпомагането в най-новата ни история – по програма САПАРД. Тогава бях категорично против. Тогава никой не се занимаваше с автохтонните породи. По това време започнахме издирването им. Намерихме например 50-тина крави от породата Родопско късорого говедо (РКГ) в с. Кушла. Сега те са 3000. Тогава наистина целта беше спасяване на това, което е останало от автохтонните ни породи. Но нещата се развиват и „специфичното подпомагане (по Агроекология) на автохтонните породи да е само в естествения им ареал“, трябва да се приеме като следваща стъпка в съхранението им.
Веднага ще кажа, че това няма да стане изведнъж и вероятно не при всичики породи. Все още имаме такива, които са под критичния минимум или около него, като Местната старозагорска, Бялата маришка, Котленската, Местната карнобатска овце, Плевенския и Дунавския кон, Източнобалканската свиня. Няма да се допусне и решенията да са в ущърб на фермерите, които са поели анагажименти по различни програми. Но фермерите трябва да са наясно с по- далечните перспективи. Те трябва да знаят, че след преминаване на прага на застрашеност, субсидията по „Агроекология“ ще отпадне.
Затова повдигам тази дискусия, защото съм убеден, че наистина голяма част от приеманите решения и нормативни документи не достигат до фермерите. Някой постоянно говори от тяхно име, постоянно се „бори“ за тях, а накрая „сметките“ излизат криви.
Приемано на дадения етап като предложение по скоро „емоционално“, специфичното субсидиране на автохтонните породи само в естествените им ареали, е обективна необходимост и мярка абсолютно наложиителна по няколко основни причини.

Ще обясните ли къде се коренят те ?
На първо място ще внесе ред и яснота в прилагането на различните методи за съхраняване на генетичните ресурси, с всички последствия от това. В материалите на ФАО по въпросите на опазване на генетичните ресурси, включително в Глобалния план за съхраняването им, ясно се определени два основни метода на опазване на ресурсите – in situ и ex situ. Методът „in-situ” е отглеждане на генетичния ресурс в условията, където е създаден и съществува по начин, които му осигуряват най - добро развитие, в съответствие с физиологичните и етологичните потребности и инстинкти. Това е основен метод за съхраняване на генетичните ресурси, тъй като им позволява да еволюират паралелно с изменението на екологичните и стопанските условия. Опазването на генетичните ресурси извън естествения им ареал е „ех-situ” опазване, което включва два метода in vitro и in vivo. In vitro е съхраняване на генетичен материал – сперма, яйцеклетки, ембриони и др. чрез криоконсервация, а in vivo е отглеждане на животните в резервати, депа или във ферми извън естествения им ареал. Посочените методи имат различни цели. Изпълняват се при различни обстоятелства.
Знаят ли критиците на прилагането на специфичното подпомагане на автохтонните породи само в ареала им, че на 11 септември тази година, България ратифицира Протокола от Нагоя. Ангажиментите ни по него са определени в „Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в ЕС. Министърът на околната среда и водите, вече създаде работна група, която да изготви Наредба, във връзка с прилагането на Регламента. Ще припомня само едно изречение от проектонаредбата: „Страна доставчик на генетични ресурси“ е страната, предоставяща генетични ресурси, събрани от източници „in-situ”, включително популации от диви и опитомени видове или взети от източници „ех-situ”, които могат да произхождат или да не произхождат от тази страна.“ За достъп до „in-situ” и „ех-situ” генетични ресурси процедурите ще са различни.

Ние в момента кой метод използваме и какви цели преследваме?
Опазването на генетичните ресурси има изключително сложна международна регулация, която сме длъжни постепенно да въведем. И това няма нищо общо с „емоциите“. След първите правилни стъпки, които направихме по издиравнето на автохтонните породи, сега е време постепенно при съхраняването им да започнем да изпълняваме международните стандарти и изисквания. Специфичното субсидиране на автохтонните породи само в естествените им ареали ще позволи да се запазят истинските ферми, с истинските животни в истинската им среда, в която да еволюират по естествен път.
Първоначално субсидирането на автохтонните породи наистина беше в исторически възникналите ферми в естествените ареали. После се превърна в самоцел и тогава, „ex situ“ фермите започнаха да никната като гъби. Нов тласък в тази насока даде наистина правилното решение, пасищата да се отдават само на фермери, които имат пасищни животни, като за автохтонните породи бяха определени по- големи площи на глава. Така първоначалната идея започна застрашително да се изкривява. Подпомагането се превръща от средство за спасяване в средство за унищожаване на автохтонните породи. Абсолютно съм убеден, че 99% от новосъздадените ферми, в които се отглеждат автохтонни породи извън ареала им, са създадени не от любов към породата и не от благородната идея за съхраняването ѝ. Те ще изчезнат заедно със спирането на превилегиите за тези породи. Този процес вече започна- когато дадена порода наближи прага, след който няма да се подпомага, фермерът продава животните и купува от друга порода, която е далеч от прага.

Като казахте прага. Какви са параметрите на границата, след която породата не се счита за застрашена и не се субсидира по „Агрекология“ за овцете, за говедата и за конете у нас. Има ли родни автохтонни породи от тези видове животни, които вече почти излизат от застрашеност ?

Понастоящем нашата страна продължава да се придържа към праговете определени в Регламент(ЕО) №1974/2006 г., които за овцете са 10000, за конете- 5000 и за говедата – 7500, женски животни в разплодна възраст, под селекционен контрол. Съгласно Регламент (ЕС) №807/2014г., праговете могат да бъдат преразгледани, но промяната им трябва да е научно обоснована. Считам, че по- високи прагове трудно могат да бъдат защитени, имайки предвид праговете посочени от ФАО, които са на порядък по - ниски.
В момента, почти излизат от праговете на застрашеност - Средностаропланинската овца (с прогнозен брой за 2017 г.- 10381 овце-майки), Каракачанската овца (10461), Медночервената шуменска (10850), Дъбенската (14036), Среднородопската (9040), Ваклата маришка (8900).
Някои от председателите на развъдни организации, по- точно двама, считат, че излизането от границите на застрашеност и отпадането на субсидията по „Агроекология“ няма значение и породите трябва да продължават да се развиват. Ще бъда истински щастлив, ако това наститина се случи. Но не съм убеден, че този въпрос е дискутиран в асоциациите и че това е мнението на голямата част от фермерите. Считам, че с отпадането на субсидията голяма част от фермите ще отпаднат.

Само „изкуствените“ ли, както ги нарекохте? А какво ще стане с истинските фермери, които отглеждат животните от истинските породи в истинския им ареал?

За съжаление, голяма част от тях вероятно също ще отпаднат. Просто няма да издържат. В едно интервю дадох примера с Родопското късорого говедо. То се отглежда основно в Източните Родопи. Там не може да се отглежда друга порода. Не може да се развива и ефективно земеделие, и след ограничаване на производството на тютюн, РКГ, заедно с отглежданите там овце, се превърна в основен поминък на фермерите. От години следя процесите там.
Скоро четох интервю за ферма във Великотърновско с 200 РКГ, с перспектива да станат 500. Има голяма ферма в Обнова, Плевенско (над 100 крави) - с огромен потенциал за разширяване, в Добричко, в Старозагорско, Етрополско, Кюстендилско (над 100 крави). Цял живот работя с тази порода и не виждам нито една причина, никъква икономическа логика тя да се отглежда на плодородни земи, на богати пасища, там където може да се отглежда всяка друга високопродуктивна, културна порода.
Мога да бъда обвинен във всичко, но не и че не защитавам автохтонните породи. Но категорично считам, че няма смисъл да се отглеждат автохтонни породи, там където има условия за отглеждане на високопродуктивни, комерсиални.

В този контекст каква трябва да е посоката на пътя за родното животновъдство ?
Българското животновъдство трябва да върви в две ясни насоки: първата - на високопродуктивно животновъдство на основата на водещи световни породи – навсякъде, където е възможно, и втората - съхраняване на местните породи – там, където им е мястото, и в обем, в който е разумно. Другото - отглеждане и особено стимулиране на отглеждането на всякакъв вид „полуфабрикати“- абсолютно произволни безумни кръстоски, както и масовото разпространение на примитивни, нископродуктивни породи е пагубно за нашето животновъдство.
В тази връзка е време да се сложи ред и при т.н. Синтетична популация българска млечна овца. Години наред чакаме развъдните асоциации и фермерите сами да намерят пътя. Чакаме, защото не искаме в никъкъв случай, чрез административна преса, да спрем развитието на млечното овцевъдство - един изключително перспективен сектор. Но нищо не се случва. Вместо организирана по всички правила на зоотехниката развъдна работа за подобряване на продуктивността, налице е само разширяване на контролираните популации с нови и нови стада.
Безспорно е, че стимулирането на фермерите да влизат в развъдни организации е изключително положително. Но това е първата стъпка. Сега, трябва да направим следващата. Масивите от контролирани комерсилни породи са достатъчно големи и трябва да се подпомагат само онези фермери, които стриктно спазват развъдните програми и указанията на експертите от развъдните организации. И тук ни предстои много работа и по отношение на развъдните програми и компетентността на експертите.

А има ли в момента високопродуктивно овцевъдство от конвенционални породи и конкуриращо го такова от автохтонни, при които можем да посочим модел за ефективно и печеливщо производство на овчи продукти у нас?

Там е въпроса, че са единици. Неотдавна, когато се обсъждаха схемите за обвързано подпомагане и колка мляко трябва да се реализира от овца, в крайна сметка като чели се наложи 70 литра. Забележете - от комерсиалните ни млечни породи!

Наистина няма нужда от коментар.

Надеждата ни беше в това, че през последните години започна внос на овце от високопродуктивни породи - Аваси, Асав, Лакон, Източнофризийска. Но това отново се прави хаотично. Без анализ на условията на средата, условията за производство, пазара, специфичните особености и изисквания на породите. Започна безсистемно кръстосване, сега пък с тези породи.

В тази връзка ли употребихте термина „породно райониране“ и необходимостта от съществуването му у нас по време на журналистическия тур по проекта „За Балкана и хората“. Как би изглеждало то и възможно ли е приложението му в родното животновъдство ?

Да. Веднага обаче някой го определиха като „социалистическо планиране“, макар, че едва ли има прогресивна икономика, която да се развива хаотично, без „планиране“. „Породното райониране“ наистина е термин, използван в миналото, но смисълът му никък не е лош. У някого предизвиква отрицателни емоции, защото „при социализма“ се налагаше „отгоре“. Сега последната дума е на фермера, защото негови са парите. Той трябва да избере. Но трябва ли, на принципа „проба – грешка“ на собствения си гръб да изпита несгодите от отглеждането на неподходяща порода, което отдавна, там вече е установено, като отглеждане на черношарено говедо в Родопите или маришки овце в Кърджалийския регион? Да, фермерът избира, но за това е специалистът - зооинженер, за да му даде най-добрите съвети.

По кои точно въпроси ?
Въпросите са: защо именно тази порода, а не друга, при тези условия ли, при този начин на отглеждане ли, при тази ли икономическа конюнктура, при тази инфраструктура ли, ако щете да стане това. Факторите, от които зависи точният избор на порода са огромен брой, възможните им съчетания - безчет.

В контекста на това което казвате, синдром на българска некомпетентност или реален проблем, който сами си създават развъдните организации у нас, е вторачването в субсидиите от Европа, вместо търсене на ефективни модели за вдигане на производството и добавената стойност на продуктите от животновъдните ферми у нас ?

Да, некомпетентността и неграмотността са страшни пороци. Точно неграмотността е най- бързият гробокопач на животновъдството ни. Говорим за „западното“ фермерство, възхищаваме се на „западните“ ферми, но забравяме да споменем, че това са фамилни ферми, със 100, 200, 300 – годишна история. Точно това е огромният ни проблем, че не се опитваме да изграждаме и да стимулираме създаването на устойчиви структури в земеделието. Колко от децата на фермерите се обучават по зооинженерство, по агрономство. Учат какво ли не, а после…. ако някой и да се върне във фермата, след години изучаване на „префърцунени“ специалности, със сигурност ще я провали. Зооинженерството, затова се нарича инженерство. Това е една сложна наука, която включва елементи на биологията, на инженерството, на икономиката и управлението, маркетинг- всичко за успеха на една ферма.
А образованието? Земеделието, животновъдството били приоритетни. Кое им е приоритетното, след като при най-скъпи специалности, поради необходимостта от подддържане на значителна материална база за практическо обучение, студентите плащат и най-високи такси? Или, че поради непълнения прием, през последните години, по известните вече на всички ни причини, приемът във водещите университети ще бъде съкратен, и то навсякъде?
Питате за положителен пример. Ще дам - за добра работа по интродукцията на чужда порода. Работата на развъдната организация на породата Ил дьо Франс. От десетилетия, под мъдрото ръководство на проф. дсн (по овцевъдство) Илия Димитров - главен селекционер на породата, а след създаване на развъдната организация, под умелото ѝ ръководство от нейния изпълнителен директор доктор (по овцевъдство) Евгения Ачкаканова, с помощта на други професионалисти, като проф. дсн Радослад Славов, проф дсн Емилия Райчева и др., породата бавно но решително се „настанява“ по нашите земи. Прецизни стъпки по интродукцията, твърда ръка при налагане на стандартите, отлични знания и умения по прилагане на схемите за кръстосване, доведоха до създаване на една отлична популация, където трудно вече може да отличите животните, внесени от Франция, от създадените в България.
Никога в новата история на животновъдството не се е създавала или поддържала порода без прякото участие на науката. На този фон, кагато на последния съвет по генетични ресурси в овцевъдството, проведен преди няколко дни (бел. ред.: средата на септември т.г) ми казват, че не съм привел нито един аргумент в подкрепа на специфичното субсидиране на животните само в собствения им ареал; че България е толкова малка, та за какви ареали да говорим - човек просто онемява. Има хиляди и аргументи и факти, просто няма кой да ги прочете. Какви аргументи са необходими? Та нима нашите предци които от хилядолетия са развъждали и са ни завещали тези породи, с които сега се боричкаме, са били толкова глупави? Та нима, ако една порода е била най- добра при всички наши условия, нямаше да оставят само нея? Автохтонните ни породите оцеляха дори при „плановото“ налагане на чужди породи, на несвойствени направления. Ще надживеят и нас.

Какъв е коментарът Ви на тезата, че специфичното субсидиране на автохтонните породи само в естествените им ареали ще създаде предпоставики за разработване на уникални продукти от уникалните породи, в уникалната им среда ?
Това може би е водещото, защото е начинът за оцеляване на автохтонните породите. Субсидиите и на фермите и на развъдни организации са временна мярка. В редица страни приемат тази мярка за унизителна и искат реална цена за своите продукти и за своя труд.
Лаконът е Лакон, не защото е най-красивата и млечна порода, а защото от него се произвежда сиренето „Рокфор“. Сини сирена се произвеждат навсякъде, но само това което е зряло в пещерите „Комбалу“ в Рокфор-сюр-Сользон, могат да носят името „Рокфор“. Това е ярък пример за географско означение на продукт със защитен произход.
Ние не можем да се намесим на световния пазар на животинска продукция с количиства, тогава - уникалните, малки производства са нашия шанс. А тук възможностите ни са огромни - десетки уникални породи, стотици уникални природни условия, традиции, знания.
Примерите как уникални продукти от уникални породи са спасявали цели региони от обезлюдяване са много. Това е нашият път за автохтонните породи. И този път е добре известен на развъдни организации от години, от кръглите маси, които сме провели по въпроса.
Когато се създадът и се патетоват, и се наложат тези продукти - породите ще започнат да нарстват по естествен път, заради икономическата изгода. И тогава няма да има нищо страшно, че една автохтонна порода ще се разпространи повече от комерсиалната, ще излезе от границите на застрашеност. А когато породата излезе от тези граници, няма и нищо страшно да започне и селекция с част от популацията за подобраване на породата. Но това е бъдещето. А то е в ръцете на развъдните организации, на фермерите, членуващи в тях.

Източник: Списание АгроКомпас бр. 10 / 2016 Интервю на Мариела Илиева

methotrexat alkohol markepris.site methotrexat dawkowanie


Свалете файла



0 Коментарa


Коментирай
Име*
Коментар*

Търсене