Събития


Церемонията по връчването на наградата „Зооинженер на България 2011” Интервю на победителите пред репортер на БНР.
15/12/2011 - 16/12/2011
Церемонията по връчването на наградата „Зооинженер на България 2011” в три категории. Призът „Зооинженер - селекционер” беше връчен на Петър Чапкънов, селекционер от Асоциацията за развъждане на кафява порода. Бисер Чилингиров, председател на Националната овцевъдна асоциация, грабна наградата „Зооинженер - предприемач”, а с приза „Зооинженер за цялостен принос в развъдната дейност” беше отличен д-р Димитър Георгиев, председател на Асоциацията за развъждане на плевенската черноглава овца.
Тримата призьори получиха специални плакети. За първи път организаторът на събитието –ИАСРЖ, връчи отличие и на свой служител. Със златна значка за особен принос в развитието на овцевъдството беше наградена Елена Байчева. Тя е селекционер в ИАСРЖ и въпреки номинирането си от 5 развъдни организации, като служител в агенцията нямаше как да участва в надпреварата за приза „Зооинженер на 2011 г.“
Генетичният материал в българското животновъдство е защитен с 98 породи, чиито общо 613 хил. животни са под селекционен контрол със зоотехнически сертификат. Това съобщи доц. д-р Васил Николов, шеф на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството на националния форум на зооинженерите, който се провежда в Арбанаси вчера и днес.
Едва 14 на сто от кравите, които се отглеждат в България, са със зоосертификат. Под генетичен контрол са 179 128 овце. Породите овце “Старозагорска”, “Тетевенска” и “Копривщенска”, “Бяла маришка” са застрашени от изчезване, посочи доц. Николов. Застрашени от изчезване са и почти всички местни автохтонни породи животни.
В България има 35 развъдни организации и разработените от тях породи с тенденциите за развитие са описани на български и английски език в каталога “Породите селскостопански животни в Република България”, който беше представен на форума в Арбанаси.
Преди 2 г. на практика идеята за селекция беше опорочена, посочи доц. Николов. Даваха се така наречените пари за генофонд, които се получаваха на калпак – колкото повече членове има дадена развъдна организация, толкова повече пари получава. С користна цел се ставаше член, за да се вземат пари по генофонда. След членството ни в ЕС тази помощ стана невъзможна, но селекцията не изчезна, каквито опасения имаше, коментира доц. Николов. За пример той даде, че в говедовъдството 7 развъдни организации контролират 46 772 крави, което е 45,6 на сто ръст от преди две години.




Търсене